През царуването на Диоклетиан възникнало страшно преследване на християните: по всички градове и области на римската държава били разпратени мъчители, за да принуждават християните да принасят жертви и да се покланят на идолите, а които се противопоставят, да бъдат подлагани на наказания и смърт. Такъв едни пратеник, на име Патрикий, пристигнал в Лаодикийската област, където незабавно пристъпил към изпълнение на царската заповед. Още преди да дойде Патрикий, Лаодикийският епископ, блаженият Сисиний, научил за скорошното му пристигане и съпроводен от светия презвитер Артемон и няколко християни проникнал през нощта в капището на богинята Артемида и изгорил всички идоли, като предварително ги строшил. След това се върнал в своята християнска църква, която била на разстояние един час път от града, извършил обичайното богослужение и се обърнал към верните с такива наставления:
- Деца мои, носят се слухове, че към града се приближава антихрист, за да избие християните. Не бойте се, за да не може нищо - нито огън, нито меч, нито зверове, нито някакви други страшни смъртни наказания - да ви отлъчи от любовта Христова.
Когато Патрикий пристигнал в града, най-първо принесъл жертва в капището на Аполон; в същия ден устроил зрелища за народа и обявил царския указ, който забранявал изповядването на християнството. След петдневни увеселения със зрелища и ловуване, Патрикий поискал да принесе жертва на Артемида, но като влязъл в капището, за свое учудване не намерил там идоли.
- Къде са те? - запитал.
Някой от заобиколилите го гърци отвърнали, че статуите на Артемида и другите идоли е унищожил епископ Сисиний с участието на своя свещеник Артемон и другите християни. На въпроса на Патрикий, къде са сега епископът и християните, отвърнали, че всички християни са се събрали в своята църква. Патрикий тутакси седнал на коня и се насочил, съпроводен от въоръжените си воини към християнската църква, с намерението да умъртви християните, а Сисиний и Артемон да предаде на смъртно наказание чрез разсичане на части. Но когато Патрикий бил вече близо до целта на своето пътешествие и до църквата оставало не повече от едно поприще (поприще - 1000 крачки), започнал така силно да се тресе, че паднал от коня; силна температура последвала треската и трябвало да внесат Патрикий на носилка в първия срещнат на пътя дом. През нощта, обкръжен от войници, които със свещи стоели и очаквали смъртта на своя началник, той казал на своите най-близки слуги:
- Християните са ме проклели и техният Бог ме мъчи.
Като изпитвал силни болки и вече не мислел, че ще остане жив, Патрикий казал на воините:
- Идете в християнската църква и кажете на епископ Сисиний: „Тъй казва царският пратеник, Патрикий - велик е християнският Бог! Помоли Му се да ме избави от тежката болест; тогава аз ще направя от злато твоето изображение и ще го поставя насред града."
Воините отишли и предали думите на Патрикий на епископа. Той наредил да му предадат следния отговор:
- Твоето злато нека да си остане при тебе; ако повярваш в нашия Господ Иисус Христос, ще бъдеш здрав.
Патрикий повторно изпратил при епископа пратеници, като казал:
- Вярвам в твоя Бог, само да ме излекува. Епископът се помолил за него и Патрикий веднага оздравял, като напълно се избавил от болестта.
Няколко дни след оздравяването си Патрикий се отправил към палестинския град Кесария. Когато се отдалечил приблизително на три поприща от Лаодикия, срещнал на пътя светия презвитер Артемон, който се връщал от лов. Той улавял диви зверове с Христовото слово, а след него вървели два елена и шест диви магарета. Свети Артемон ги водел при епископ Сисиний, който много искал да има диви зверове в своята градина. Като заповядал да спрат колесницата, Патрикий запитал Божия раб Артемон:
- Как си хванал тези диви зверове?
- Хванах ги със словото на моя Христос - отвърнал той.
- На мен ми се струва - отново запитал Патрикий, - че ти, старче, си християнин?
Свети Артемон отвърнал на това:
- От млад съм християнин.
Тогава Патрикий заповядал да оковат светеца с две вериги и го предал на двама воини, които да водят свети Артемон след него до Кесария. Като нямал възможност да продължи пътя си, свети Артемон се обърнал към животните, които го следвали, и им заповядал да отидат при епископ Сисиний. Те тръгнали и се спрели при вратите на църковната ограда.
Епископът запитал вратаря:
- Откъде са дошли тези зверове?
Единият от елените, като получил от Бога дар слово, казал:
- Божият раб Артемон, когото нечестивият царски пратеник улови и сега вързан го води в Кесария, той ни прати при тебе.
Един ден, когато устройвал зрелища в Кесария, Патрикий заповядал да доведат при него Артемон, който бил хвърлен в тъмница и го запитал:
- Кажи ни, старче, как те наричат.
-Той отвърнал:
- Аз се наричам раб на Христа, моя Бог, и съм Артемон.
- Ти ли счупи скулптурата на великата богиня? - казал Патрикий.
- Аз.
- Кажи ми - отново запитал Патрикий - как преодоля силата на богинята и не пожали нейното изображение? Как не се побоя от наказание? Та тя само поради своята кротост още не ти е отнела живота.
- С молитва към моя Бог - възразил Артемон - ще удържа победа дори и над теб и твоите мъчения; колко повече мога да надвия мъртъв и ням идол.
Патрикий казал:
- Като чух името - Артемон, - помислих, че си раб на богиня Артемида; предполагам, че тя е опазила живота ти затова, че си неин съименник.
Свети Артемон възкликнал:
- Беззаконен, безбожен и помрачен по ум сине на дявола, ако искаш да знаеш за моето име, нека ти бъде известно, че то ми е дарено от Бога още по времето, когато съм се намирал в утробата на майка си.
Патрикий продължавал да го увещава:
- Пожали старостта и белите си коси, принеси жертва на великия в този град бог Асклепий.
- Шестнадесет години - отвърнал светият - бях четец в църквата на моя Бог, двадесет и осем години бях дякон, като четях светото Евангелие; тридесет и три години нося презвитерския сан, като уча и наставлявам, с Христовата помощ, хората по пътя към спасението, и сега ти искаш, подражавайки на тебе, да принеса жертва на беса, който е в безчувствения идол! Все пак аз искам да погледна твоя бог и да изпитам силата му.
Патрикий казал:
- Велика сила и слава притежава бог Асклепий: който не му принесе кадило с молитва пред дверите на храма, не може да влезе вътре.
В капището на Асклепий живеели змии, на които веднъж в годината жреците носели сладка храна.
- Да идем при храма на Асклепий - казал свети Артемон - и ако той не ми позволи да вляза в него, ще му принеса кадило.
И ето, че когато светият приближавал, съпровождан от Патрикий и народа, капището на Асклепий, змиите, по-точно злите духове, скрити в тях, като не можели да понесат приближаването на надарения с Христова сила мъченик, надигнали страшно свистене и смут в капището, та то цялото се разлюляло като дърво от вятър; Патрикий и народът видели това и побягнали от страх. Патрикий казал на светеца:
- Виждаш ли колко голяма е силата на Асклепий, който никого не допуска при себе си, без предварително да му е принесъл кадило.
- Нареди жрецът да отвори храма, за да вляза - казал свети Артемон на Патрикий.
Онзи заповядал на един от жреците да направи това. Жрецът на име Виталий казал, като се обърнал към Патрикий:
- Докладвам на твоята пресветла власт, че не мога да отворя храма, преди да възнеса кадило с молитва, защото страшен е гневът на бог Асклепий - и като взел кадилото и възнесъл обичайното, отворил вратите на капището, а самият той веднага се отдалечил. Тогава Патрикий, като стоял отдалеч, казал на светеца:
- Старче, ако можеш да влезеш, влез!
Свети Артемон, като се приближил към вратите и направил кръстно знамение, безстрашно влязъл вътре и змиите застинали неподвижни. А светецът се обърнал към Истинския Бог с такава молитва:
- Господи Боже мой, Който чрез Своя раб Даниил съкруши вавилонския Вил и уби змея, и сега Ти с Твоята сила чрез мен грешния съкруши главите на тези змии, за да се прослави Твоето свято име!
След това забранил на змиите да вредят на когото и да било, заповядал им да го последват и излязъл заедно с тях навън. Като видели змиите да излизат от храма, народът и Патрикий изпаднали в ужас и хукнали да бягат. А свети Артемон извикал след тях:
- Защо бягате? Не бойте се, спрете и погледайте сега как със силата на истинския Бог, в Когото вярвам, ще умрат пред очите ви тези змии.
После духнал към тях и те тутакси се проснали в нозете му мъртви, като поразени от гръм.
Безбожникът Патрикий с ослепяла душа, макар да виждал такова страшно чудо, не искал да познае истинския Бог. Той предполагал, че свети Артемон е убил змиите не с Божията сила, а чрез някакво вълшебство. Като не можел да понесе срама и преизпълнен с гняв поради посрамването си и убийството на змиите, той заповядал отново да заловят светия мъченик и да го изправят пред неговия несправедлив съд на изтезание.
Тук с гняв казал на светеца:
- Ако не ни разкриеш с каква сила уби змиите на великата богиня Артемида и светозарния Аполон, ще те разсека на парчета.
- Със силата Христова и с помощта на изпратения от Бога архангел Рафаил убих вашите змии - отвърнал свети Артемон.
- Може ли Разпнатият от евреите да има такава сила? - усъмнил се Патрикий.
Тогава светецът възкликнал:
- Обезумял си от злоба, наследнико на ада и древната змия, ти вече чу, затова чуй още веднъж, че от силата на моя Бог умряха вашите змии.
От тези думи Патрикий се изпълнил с ярост и заповядал да нагорещят голям железен тиган; след това наредил да опънат на него разсъблечения мъченик и да го удрят с нагорещени железни прътове, като режели с острите железа членовете му.
След това заповядал да напълнят голям котел със смола и да я кипнат, за да хвърлят в него мъченика надолу с главата. Когато заповедта била изпълнена, доложили на Патрикий, че всичко е готово. А той, като искал лично да види смъртта на Артемон, се качил на коня и тръгнал към котела, но когато наближавал, два ангела във вид на орли хванали Патрикий и го хвърлили в кипящата смола, та даже и костите му се разтопили. Като видели това, воините и народа се разбягали в ужас. А светецът, когото били довели при котела, останал сам да слави Бога; той преклонил колена, помолил се и от земята, където стоял, избликнал извор. При него дошли жрецът Виталий и мнозина други езичници; научени на Христовата вяра, всички те били покръстени от свети Артемон.
В същата нощ към светеца дошъл глас свише:
- Остави този град и отиди в Асия, на мястото, известно с името Вули, което се намира на морското крайбрежие; там ще намериш Александър и майка му Пирония. Заедно с тях ще избавиш мнозина от бесове и ще излекуваш от болести и мнозина, просветени от теб със светлината на Христовото учение, ще прославят Бога.
С настъпването на утрото при светеца се събрали всички новопокръстени: а той, като взел Божествените Тайни, преподал им светото Тяло и честната Кръв Христови, с думите:
- Този хляб е Тялото Христово, а тази чаша е Кръвта Христова, пролята за вашите души; пазете се, чеда, да не би някой от вас да отпадне от Христовата любов, останете непоколебими във вярата, а на мен ми се заповяда да отида в Асия.
Кесарийският епископ, щом научил какво се е случило със свети Артемон и разбрал, че е кръстил мнозина и поучава, като проповядва Евангелието, дошъл при него и при християните и го приветствал с целувка; после извършил молитва, отбелязал мястото, където мъченикът е страдал, и по-късно построил тук църква; а от онези, които свети Артемон покръстил, едни поставил за презвитери, други за дякони, а Виталий за епископ и му подчинил палестинската област. Свети Артемон, като се простил с епископа и народа, се отправил към посочената му асийска страна; по пътя бил вдигнат от ангел и поставен на мястото, открито му във видението; тук, с Божията помощ, той извършил много велики чудеса и обърнал мнозина към Господа, като ги научил на евангелската истина. По време на една негова проповед езичници го заловили и го посекли с меч, и той заминал във вечните обители, за да получи венец от Христа, нашия Бог, на Когото с Отца и Светия Дух слава и поклонение във вечни времена. Амин.
Тропар на свещеномъченик, глас 4
Боже на нашите отци, Действащ винаги с нас по Твоята кротост,
не ни лишавай от Твоите милости, но с техните молитви в мир насочвай нашите души.
Боже отец наших, творяй присно с нами по Твоей кротости,
не остави милость Твою от нас, но молитвами их в мире управи живот наш.
