Св. Анастасий Синаит, игумен на Синайската планина

Анастасий Синаит (ум. ок. 700 г.) - преподобен, подвижник, борец срещу ересите, екзегет.

За живота му са запазени малко сведения. Роден е по всяка вероятност в Палестина или Сирия в началото на VII в. и е запознат с гръцката култура (в произведенията му се забелязва влияние на Аристотел).

На младини, след като посещава светите места в Йерусалим, се оттегля в планината Синай, където се присъединява към монашеското братство, ръководено от Йоан Лествичник. По-късно става игумен на манастира и се прославя със своите подвизи.

Тъй като църквата, особено на Изток, е разтърсвана по това време от многобройни ереси, преди всичко от монофизитството, Анастасий напуска няколко пъти манастира, за да участва в борбите за Православието.

Умира на преклонна възраст. Паметта му Православната църква чества на 20 април.

Произведенията на Анастасий са събрани в Migne PG, t. 89, но техни критични издания не съществуват. Малко е превеждан и на руски език.

В съчинението си "Пътеводител", засягайки въпроса за целостта на свещения текст, Анастасий изразява увереността си, че Бог не може да е допуснал същественото му преиначаване. Същевременно той отбелязва и някои неточности в Писанието, по-специално позоваването на пророк Йеремия, докато става въпрос за цитат от пророк Захария (вж. Мат. 27:8-10, Зах. 11:12). При Йеремия, пише той, "не намерих тридесет сребърника цена за Христос, нито плащане за нивата на грънчаря" ("Пътеводител", XXIII).

В съчинението "Отговори на въпросите" Анастасий разрешава редица недоумения, свързани с Писанието.

В дванадесетте книги на "Анагогично съзерцание на Шестоднева" ("Anagogicarum contemplationum in Hexameron") са събрани немалко изказвания на древни писатели и "доста размишления, питателни за ума и сърцето" (архиеп. Филарет Гумилевски).


Тропар на преподобен, глас 8

На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.