Свети Равула се родил в град Самосат. Образованието си получил под ръководството на един прочут учен мъж на име Варипсав. Водейки добродетелен живот от ранна възраст, като достигнал пълнолетие, преподобният приел монашество и избрал необикновени подвизи. Подобно на свети пророк Илия, той обитавал планините и пещерите и по начин на живот подражавал на свети Йоан Кръстител.
След известно време преподобният заедно с други монаси отишъл във Финикия и подвизавайки се там, привлякъл вниманието към себе си със своите високи добродетели, така че скоро, въпреки желанието си, станал известен. Получил парична помощ от император Зенон, със съдействието на Беритския епископ Йоан той построил на едно място сред планините голям манастир и го населил с монаси. В околностите на манастира живеели множество ревностни езичници. Преподобни Равула и живеещите с него монаси, уподобявайки се на светите апостоли Павел и Варнава, а също и на Петър и Йоан, започнали да изобличават техните заблуждения, както и да им дават наставления във вярата, и скоро привели всички към познание на Истинния Бог. Това било първото славно деяние на преподобния.
След смъртта на император Зенон управлението на империята поел император Анастасий. Преподобни Равула отишъл в Константинопол и със своите усърдни молби постигнал това, че императорът му отпуснал нова парична помощ, която била употребена от него за построяването на втори манастир. Впоследствие той построил и други манастири на различни места.
Свети Равула винаги бил усърден във всяко добро дело, кротък, милостив, човеколюбив, никога не се поддавал на гняв и към всички се отнасял доброжелателно. И когато дяволът, възбуждайки страсти, влизал в борба с него, той, познавайки в съвършенство и разбирайки Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, му противопоставял словото Божие, и делата на благочестието, и с това прогонвал противника от себе си.
Преподобният живял до времето на царуването на Юстиниан Велики, който построил знаменития храм "Света София" в Константинопол. Достигнал осемдесет години, веднъж той чул глас от небето, който му казал: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" (Мат. 11:28), и скоро, след кратко боледуване, отишъл при Господа.