Когато в Римската империя царувал Юлиан, всички християни се укривали поради това, че по заповед на императора навсякъде се принасяли жертви на езическите богове, и езичниците, в угода на своя господар, осквернявайки себе си и без да се боят от Божия съд и вечното наказание, насила принуждавали твърдите във вярата Христови изповедници да вземат участие в тези жертвоприношения.
По това време били хванати и доведени на съд при Юлиан двама презвитери от Антиохийската църква, Евгений и Макарий. На съда те изповядали Христа като Истинен Бог и Съдия над живи и мъртви и изобличили императора отстъпник като нечестивец и убиец, нарушител на Божиите заповеди, езичник и идолослужител, при което му казали:
- Горко ти, нечестивецо и наследнико на вечния, неугасващ огън! Горко на твоята суетност! Как реши вместо светлината да придобиеш за себе си тъмнината?
От тези думи Юлиан се разгневил и заповядал най-напред да вържат светиите с тънки ремъци, да ги закачат надолу с главите и да ги опушват с отровен, зловонен дим, след което силно да нагорещят железен лист, да ги съблекат голи и да ги прострат върху него. Подложени на такива мъчения, светите Евгений и Макарий издигнали очите си към небето и запазвани от Божията сила, оставали невредими, при което лицата им сияели в радост, с което изобличавали злобата на мъчителя. След това Юлиан заповядал да ги оковат във вериги и да ги заточат в Оасим арабски. Отивайки към мястото на заточението, светиите се радвали, че търпят изгнание за Христа, и пеели: "Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен" (Пс. 118:1). С радостен дух те пристигнали в Оасим, изкачили се на една планина и заживели на нея сами. Управителите на страната им казали:
- Братя, бягайте от това място, защото недалече оттук живее свирепа змия, поглъщаща всички, които се приближават към нея.
На това светиите отговорили:
- Покажете ни пещерата, където живее тази змия.
Довели ги и отдалече им показали пещерата. Тогава светиите преклонили колене и се помолили на Бога, внезапно паднал гръм от небето и поразил змията. Тя била обхваната от пламък, с нея изгорял и пясъкът в пещерата и се вдигнал зловонен вихър. Като видели това чудо, началниците на страната, които били езичници, повярвали в Христа.
След това светите Евгений и Макарий влезли в пещерата и тридесет дни прекарали в молитва без храна и питие. Накрая те чули глас, който им казал:
- Раби на Истинния Бог и наш Спасител Иисус Христос, приближете се до камъка, който се намира до вас.
Светиите изпълнили заповедта и когато се приближили до камъка, най-напред видели светлина на него, а след това той се разцепил на две и от него потекла вода в изобилие. Те се напили до насита, с което утолили жаждата и глада си.
Намирайки се в пещерата, светиите се молели Господ да ги удостои да умрат по едно и също време и заедно да бъдат с Христа, и Господ приел молитвата им: те двамата заедно отишли при Господа, благодарейки и прославяйки Го.
На този ден се чества и паметта на светите мъченици Максим, Теодот и Исихий и на светата мъченица Асклипиодота, пострадали при император Максимиан Галерий в Адрианопол.
