Христовият мъченик Артемий, родом египтянин, служеше във войската на светия равноапостолен цар Константин Велики (306-337) и след това при неговия син Констанций (337-361). Когато дойде на власт Юлиан Отстъпник (361-363), св. Артемий беше измъчван и убит заради Христа от този нечестив император. Но за да разберем по-добре събитията, свързани с неговия живот и страдание, нека първо да видим какъв беше Юлиан по произход и как стана цар.
Когато нечестивите императори Диоклетиан (284-305) и Максимиан Херкул оставиха своите царски венци, скиптри и багреници, след тях се възцариха други двама: на Изток вместо Диоклетиан започна да управлява Максимиан Галерий, а на Запад след Максимиан Херкул дойде на власт Констанций Хлор. Това стана по Божие устроение, за да може светата Христова Църква да отдъхне за известно време от жестоките гонения. И така, Констанций Хлор роди св. Константин Велики от жена си Елена, а също и други синове от Теодора, която бе дъщеря на жената на Максимиан Херкул. Синовете от Теодора бяха следните: първият - Констанций, бащата на Галий и Юлиан Отстъпник, вторият - Далматиан, и третият - Анибал. Малко преди да умре, Констанций Хлор постави за свой престолонаследник сина си Константин, който беше от Елена.
Св. великомъченик Артемий Не много време след това св. цар Константин тръгна на война срещу Максенций, брата на Теодора (жената на своя баща). Тогава във войската му беше и храбрият военачалник Артемий, който имаше сан "дукс". Когато пред очите на царя се яви на небето знамението на светия Кръст, изобразено със звезди, тогава и Артемий също видя това небесно знамение и се утвърди във вярата в Господа Иисуса Христа. По късно в сраженията той много пъти побеждаваше враговете със силата на Кръста.
След известно време великият цар Константин почина в Никомидия, убит от братята си (337 г.): те му завиждаха и тайно му дадоха да изпие смъртоносна отрова. Той остави трима синове: първия нарече със своето име - Константин, втория - с името на баща си Констанций, а третия - Конст. Тези трима братя бяха наследници на бащиния си престол и разделиха царството на три части. Най-големият брат Константин взе горна Галия, земите отвъд Алпите и Британските острови, Германия, Испания и други някои области. Най-младият - Конст - взе долната част на Галия, т.е. Италия, самия град Рим, а също Сицилия, Илирик и Африка. А средният - Констанций - при когото беше на служба св. Артемий - източните страни, Константинопол и Египет, и владееше областите дори до Персия; но не след дълго и дяловете на братята му се оказаха под негова власт, понеже големият му брат Константин беше убит в сражение, а по-малкият - Конст - убит по завист във време на лов от военачалника Магненций заедно с още някои заговорници. (Но макар Магненций да уби своя господар, самият той след това беше убит от Констанций.)
И така, средният брат Констанций управляваше цялата империя - както източните страни, така и западните. По време на неговото царуване в Иерусалим се яви на небето пречудното и пресветло знамение на светия Кръст, което превъзхождаше със своята светлина блясъка на слънцето. Яви се по времето на светата Петдесетница, около 9 ч. сутринта, и представляваше огромен сияещ Кръст, който започваше от Голгота и достигаше даже до Елеонската планина. ( Това е станало на 7 май, по всяка вероятност в 351 г.) За това дивно явление Иерусалимският патриарх св. Кирил извести с писмо император Констанций.
В началото на царуването си Констанций изби враговете на своя баща, а именно: Констанций, бащата на Галий и Юлиан, и брат на св. Константин Велики; уби и другия брат на баща си - Анибал, както и Далматиан. Но след като доста години седя на престола, той видя, че няма да има наследник, понеже беше бездетен, а и никой от братята му не бе останал жив. Затова реши да направи свой съобщник и помощник в царуването някого от сродниците си. Повика своя братовчед (син на брата на баща си) - Юлиановия брат Галий, тогава 25-годишен, и го постави да управлява заедно със себе си. Даде му за съпруга своята сестра Констанция и го изпрати на Изток да защитава империята от персите, понеже беше храбър и водеше сраженията с успех, а самият той отиде на война против Магненций и Ветериан, и окончателно ги победи.
Тогава Юлиан започна силно да завижда на брат си Галий за царския му сан и взе да се занимава с магьосничество и с всякакви такива бесовски учения. Отрече се тайно (на първо време) от Христа и принесе жертви на идолите, а отстъпничеството си скриваше от страх да не разберат за нечестието му император Констанций и брат му Галий, и да го накажат. Тогава той само по име се наричаше християнин, а душата си продаде на бесовете и цял им се предаде, за да може с тяхна помощ да стане цар. А Галий, след като получи власт над източните страни, възгордя се и пожела да се издигне на още по-голяма царска степен. Той вече не се покоряваше на своя благодетел Констанций и дори кроеше зло против него. Затова и някои от велможите, които не бяха съгласни с горделивите му постъпки, той заповяда да ги вържат за нозете и да ги влачат с коне - и по такъв начин жестоко ги уби. Скоро Констанций разбра какво върши той и изпрати свои верни приближени да му отнемат царската власт - те отидоха, намериха го в някакъв град и там го убиха. Но Констанций, щом чу за смъртта на Галий, много съжаляваше: той не беше заповядал да го убиват, а само да му отнемат царската власт. Тогава повика от Йония в Медиолан неговия 29-годишен брат Юлиан, направи го вместо Галий съобщник на своята царска власт, даде му за жена сестра си Елена и му повери властта над западните страни, а сам управляваше на Изток.
Веднъж император Констанций научи от един епископ, че телата на светите Христови апостоли Андрей и Лука са погребани в областта Ахаия: на св. Андрей - в Патра, а на св. Лука - в Тива - главния град на Беотия. Тогава той повика своя благочестив служител Артемий и го изпрати да вземе тези св. мощи и да ги донесе в Константинопол. Св. Артемий отиде и според царската заповед донесе с благоговение и с голяма почит мощите на Христовите апостоли - тогава и самият той бе почетен от царя, защото беше достоен и богобоязлив мъж. Император Констанций му даде звание "дукс" (военачалник) и "августалий", ( Владетел (управител) на област в Римската империя, подчинен на императора) и го постави да управлява Египет. Св. Артемий и там живееше богоугодно: той използваше властта си за прослава на името на Господа Иисуса Христа, и разруши много идоли в тази страна.
Не след дълго, обаче, император Констанций почина и властта над цялата империя премина в ръцете на беззаконния отстъпник Юлиан. А той, щом се качи на престола, явно се отрече от Господа и Спасителя Иисус Христос, и се поклони на идолите пред всички. После изпрати по всички области на империята заповед: християните да върнат на езичниците онези храмове, които при царуването на св. Константин Велики бяха отнети от идолопоклонниците и им бяха дадени, и които те бяха осветили и направили църкви. Тези църкви нечестивият Юлиан заповядваше отново да се обърнат в идолски храмове и да се поставят в тях кумири за да им бъдат принасяни скверни жертви. Оттогава богопротивният цар започна да възражда езичеството и елинското многобожие, което св. цар Константин разруши. Подигна, освен това, жестоко гонение срещу Христовата Църква: измъчваше и убиваше християните, разграбваше имуществото им, и с думи и писания хулеше името на Иисус Христос.
За да унизи Християнството, нечестивият Юлиан взе от Севастия костите на св. пророк Елисей и мощите на св. Иоан Кръстител (без неговата честна глава и дясна ръка), които бяха поставени там в скъпоценна рака за поклонение, смеси ги с костите на животни и на нечестиви хора, и ги запали, а праха разхвърля във въздуха. Но християните събраха тази пепел и я пазеха с почит. По това време светата глава на Господния Кръстител някъде на друго място бе запазвана от Бога, а дясната му ръка още отдавна беше пренесена в Антиохия от св. апостол Лука.
След това Юлиан узна, че в град Панеада ( Град в северна Палестина (другото му име е било Кесария Филипова)) се намира бронзова статуя на Христа Спасителя, поставена от онази жена, която беше болна от кръвотечение и щом се допря до края на дрехата на Господа Иисуса, получи изцеление (Мат.9:20). Този свет образ се намираше на видно място в града, а под него растяха треви, които хората взимаха с вяра и се лекуваха от болестите си. Нечестивият Юлиан заповяда да съборят Христовото изображение, а след това да го вържат за нозете и да го влачат по площада, докато то малко по малко напълно се разруши на части, и само главата един християнин успя да я грабне и да я запази. На същото място беззаконният цар постави своя образ, но скоро от небето удари гръм върху него и го разби.
През лятото на 363 г. Юлиан събра многобройна войска и тръгна на война срещу персите. Когато минаваше през Антиохия, остана за известно време там и вършеше обичайните си издевателства над християните, измъчваше ги и ги убиваше. Бяха доведени пред него двама антиохийски презвитери - Евгений и Макарий, които добре познаваха Божествените Писания. С тях Юлиан дълго време спореше и защитаваше от елинските писания своите суетни богове, но не можа да победи Божествената премъдрост, струяща от думите им, на която не можеха да противоречат, нито да противостоят (Лук.21:15) всички любители на плътското мъдруване. Не само не спечели в спора, но сам беше победен от тях, беше посрамен и изобличен за злочестието си. Тогава той не можеше повече да понася своя срам и заповяда да съблекат светиите и да ги бият безпощадно: нанесоха на Евгений 500 удара, а на Макарий - безчислено много.
Когато измъчваха двамата презвитери, св. Артемий също бе дошъл в града. Той вече беше стар и уважаван военачалник, и августалий над Египет, поставен от император Констанций. Щом научи, че Юлиан е дошъл на власт и се е отправил на война с персите, той в скоро време получи от него заповед да отиде с всичките си войници в Антиохия. Тогава св. Артемий отиде там заедно с поверената му войска, отдаде на царя подобаваща чест и дарове, и предстоеше пред него. Той присъстваше, освен това, и гледаше как измъчват светите Евгений и Макарий. Но когато чу хулите срещу Господа Иисуса Христа, бълвани от нечистата уста на богоненавистния цар, св. Артемий се изпълни с ревност по Бога, приближи се до царя и му каза:
- Защо ти, царю, така безчовечно измъчваш невинните и осветени от Бога мъже, и ги принуждаваш да отстъпят от Православната вяра!? Знай, че ти също си от плът и кръв, и си подобострастен на нас човек, макар да ти е дадена от Бога царска власт. И мисля, че изобретателят на злобата, дяволът, който в древност изпроси от Бога да напакости на праведния Иов, сега е изпросил теб срещу нас и те е поставил над главата ни да ни пакостиш - за да изтреби чрез теб Христовата пшеница и да насее своите плевели. Но суетни са домогванията му и немощна силата му! Откакто дойде Христос, откакто се издигна кръстът и Господ бе разпнат на него, падна бесовската гордост и силата на дявола бе стъпкана. Затова, царю, недей да се лъжеш и не се отдавай на бесовете, които те карат да гониш богохранимия християнски род. Знай, че силата и всемогъществото на Христа са непобедими и непреодолими!
Щом чу това, Юлиан пламна от ярост и гръмогласно извика:
- Кой и откъде е този нечестивец, който се осмели да надигне глас против нас и дойде да ни злослови в лицето?
Някои от предстоящите му отговориха:
- Това е александрийският дукс, господарю.
- Мерзкият Артемий ли е това - възкликна Юлиан, - който устрои смъртта на моя брат Галий?
- Да, ваше величество - отвърнаха му, - той е.
Тогава царят продължи:
- Трябва да благодаря на безсмъртните богове и най-вече на Дафнийския Аполон, задето направиха този враг сам да дойде в ръцете ми! Нека сега той, всескверният и мерзкият, да бъде лишен от сана си, да му се отнеме поясът и да получи наказание за безсрамната си дързост! А утре, ако е волята на боговете, ще го осъдя за убийството на моя брат и ще му отмъстя задето проля невинна кръв! Но няма да го погубя изведнъж, а бавно и жестоко - защото проля не обикновена кръв, а царска!
Веднага след тези думи на царя, оръженосците се нахвърлиха върху св. Артемий, свалиха му воинския пояс и дрехите, и го предадоха на мъчителите. Те го вързаха за ръцете и за краката, и го разтегнаха на четири страни. После започнаха да го бият с волски жили по гърба и по корема, и толкова жестоко го биха, че самите те се разделиха на четири двойки и се сменяха. Тогава светецът показа някакво невиждано, не човешко търпение: сякаш безчувствен, той не извика, нито простена, не помръдна от мястото си, нито пък се държеше като човек когото бият. Земята се напояваше с кръвта му, а той стоеше неподвижен и не измени лицето си, тъй че и сам нечестивият Юлиан се учудваше. След това той заповяда да престанат да го бият и да го откарат в тъмницата. А по пътя тримата свети мъченици Артемий, Евгений и Макарий пееха:
- "Боже, Ти ни изпита, постави ни в огън така, както се претопява сребро. Ти ни въведе в мрежата (на изпитанието), положи върху гърба ни скърби и издигна над главата ни хора" да ни измъчват (Пс.65:10-12). Сега ни остава да преминем в огън и вода, за да ни изведеш в прохлаждение.
Когато свършиха да пеят, св. Артемий си каза:
- Ето, Артемий, Христовите рани са начертани на твоето тяло. Остава и самата си душа да дадеш за Христа и да пролееш за Него кръвта си.
Спомни си думите на пророка и казваше:
- "Предадох на рани плещите си, и страните си - на плесници" (Ис.50:6). Но нима претърпях аз, недостойният, нещо повече от моя Господ и Спасител? Той по цялото Си тяло беше изранен - от нозете до главата нямаше у Него здраво място: главата Му беше прободена от тръни, ръцете и нозете Му - приковани към кръста заради моите грехове, макар че Самият Той не позна грях и в устата Му не се намери лъжлива дума. Наистина, колко много са страданията на моя Господ и колко далеч съм аз, недостойният, от Неговото търпение и незлобие! Радвам се и се веселя, просвещаван от страданията на моя Господ, които ми служат за пример и облекчават моята болка. Благодаря Ти, Владико, задето си ме увенчал с Твоите страдания! Но завърши, моля Те, пътя ми в Твоето изповядване, и да не ме покажеш недостоен за този страдалчески подвиг! Защото на Твоята щедрост възложих себе си, преблагий и човеколюбиви Господи!
С такава молитва св. Артемий стигна до тъмницата и в нея заедно със светите Евгений и Макарий през цялата нощ отправяха славословие към Бога.
На следната сутрин отстъпникът пак заповяда да изведат тримата мъченици на съд и без да ги пита каквото и да е, каза да ги разделят: св. Артемий остави при себе си, а Евгений и Макарий изпрати на заточение в Оасим Аравийски. (Един от оазисите в Аравийската пустиня) Това място беше крайно вредно за здравето на хората: в него имаше особени неблаготворни ветрове и никой от отишлите там не можеше да преживее дори година, но много скоро се разболяваше от тежка болест и умираше. Изпратени там, светите Евгений и Макарий след известно време достигнаха своята блажена кончина, а св. Артемий претърпя още много страдания от нечестивия Юлиан.
Изпърво, обаче, този вълк и отстъпник надяна на себе си овча кожа и започна да говори на светия мъченик с привидно кротки думи, сякаш му съчувстваше:
- Артемий, с твоята безразсъдна дързост ти ме принуди да обезчестя старостта ти и да навредя на твоето здраве. Но за това и самият аз много съжалявам; а сега моля те, ела и принеси жертва на боговете - най-вече на превъжделения Дафнийски Аполон, моя чуден бог! Ако направиш това, аз ще ти простя вината за убийството на моя брат и ще те почета с още по-голям и по-славен сан: ще те направя пръв свещеник и служител на великите богове, и баща на всички жреци по целия свят! Ще те нарека мой отец и ти ще бъдеш втори след мен в цялата империя! Ти сам знаеш, Артемий, че моят брат Галий невинно беше убит от Констанций поради завист, защото на нашия род се полагаше да царува, а не на Константиновия. Защото моят баща Констанций се роди на дядо ми Констанций от дъщерята на Максимиан. А Константин му беше от Елена - обикновена жена от простолюдието. Освен това дядо ми още не беше цар, когато от Елена му се роди Константин, а баща ми роди когато беше вече на царска власт. Но Константин беше нахален по характер, заграби властта и проля кръвта на своите домашни. Неговият син също последва примера на баща си: уби моя баща и братята му, а неотдавна уби и моя брат Галий. Той и мен искаше да убие и щеше да го стори, ако не бяха ме спасили от ръцете му боговете, на които аз се надявам - затова се и отрекох от Християнството и се обърнах към елинския начин на живот. Зная много добре, че елинското и римското благочестие са по-древни, а Християнската вяра вчера се появи. Константин беше невежа и неразумен - затова я прие и отхвърли добрите древни римски закони. По тази причина и боговете го намразиха като най-скверен сред хората, недостоен да вярва в тях и виновен за кръвта на своите най-близки. Защото той без причина уби сина си Крисп, който беше добър мъж, а след това не пощади и жена си Фавста, макар да бе напълно невинна. За тези му беззаконни дела боговете го възненавидяха и го отхвърлиха от себе си, а нечестивите му наследници и всескверния му род изтребиха изсред хората. Кажи ми, Артемий, не говоря ли истината? Ти си човек стар и разумен - кажи ми: не е ли така всичко това? Затова разбери истината и бъди наш - искам да те имам за свой другар и съобщник в царуването!
Като чу всичко това, св. Артемий малко помълча, а после каза:
- Най-напред ще ти отговоря, царю, за твоя брат: невинен съм за смъртта му и никога не съм съгрешил против него с нещо - нито с дело, нито с дума. Дори безкрайно да се трудиш и да разследваш за това, няма да ме намериш виновен за смъртта му - аз знаех, че той е истински християнин, благочестив и покорен на Христовия закон. Нека бъде знайно пред небето и земята, пред цялото воинство на светите Ангели и пред моя Господ Иисус Христос, Божия Син, на Когото служа, че съм чист от убийството и смъртта на твоя брат, нито пък съм бил съгласен с убийците. По онова време, когато решиха да убият брат ти, аз дори не бях при император Констанций, а в Египет - и там пребивавах даже до тази година. А що се отнася до това, че ми заповядваш за се отрека от Христа, моя Спасител, ще ти отговоря с думите на тримата отроци, които бяха при Навуходоносор: знай, царю, че на твоите богове не служа и на златния идол на твоя любим Аполон никога няма да се поклоня! Но понеже ти похули блажения Константин и неговия род, нарече го враг на боговете ти, безумен и виновен за кръвта на близките си, ето какво ще ти отговоря. В действителност тъкмо твоят баща заедно с братята си започнаха да вършат неправди срещу него - дадоха му да изпие смъртоносна отрова - и затова бяха убити от сина му. Охулваш го задето уби своя син Крисп и жена си Фавста - но той уби Крисп по незнание, като човек, понеже повярва на лъжливата клевета. А че уби Фавста, жена си - добре направи и справедливо. Не знаеш ли причината, заради която я уби? Аз ще ти кажа: Фавста, жена му, видя красотата на неговия син Крисп, който се роди от първата му съпруга Минерва, разпали се от нечиста похот към него и го принуждаваше към своето беззаконие. Но добрият и целомъдрен юноша не се съгласи да оскверни бащиното си легло, нито пък желаеше да я изобличи пред баща си, а мълчеше за безсрамието и и се пазеше да не бъде прелъстен от нея. Тогава нечестивата Фавста видя, че няма да може да изпълни желанието си, нададе глас и взе да вика срещу Крисп, уж че той, царският син, върши над нея насилие. Затова царят, като баща, наказа сина си както намери за нужно - понеже повярва на лъжливата и сластолюбива Фавста. Впоследствие Бог откри невинността на Крисп, а Фавстината неправда изобличи. И царят, щом разбра как стоят нещата в действителност, справедливо осъди на смърт Фавста, като достойна за такова наказание. Относно вярата на Константин, и за това - по какъв начин той остави вашите лъжливи богове и се обърна към истинския Бог Иисус Христос, Който го призова свише - чуй какво ще ти кажа аз, който бях очевидец на тези събития. Когато отивахме на война против жестокия и ненаситен за проливане на човешка кръв мъчител Максенций, около пладне на небето се яви Кръст, сияещ по-силно от слънцето, и надпис на римски език от звезди, който обещаваше на император Константин победа чрез кръстното знамение. Всички събрани там видяхме явилия се на небето Кръст и прочетохме надписа; и дори досега във войската служат мнозина от старите воини - те много добре помнят това, понеже съвсем ясно го видяха с очите си. Попитай ги, ако искаш, и ще разбереш, че е така, както ти казвам. Но защо изобщо говоря тези неща? Още преди много години за Христа е предвъзвестено от пророците, както и самият ти твърде добре знаеш. Много са свидетелствата за Неговото идване; а и от тези, които вие наричате ваши богове, има много пророчества и предсказания за Христа - както в Сивилините книги, така и в творенията на Вергилий.
"Сивили" се наричали у древните римляни прорицателките. Техните предсказания били събрани в три книги, които се пазели в храма на Капитолийския Юпитер, а по-късно - в храма на Аполон на Палатинския хълм. На техните предсказания са обръщали внимание и християнските писатели, намирайки в тях някои намеци за настъпването на Христовото Царство.
Вергилий Марон - знаменит римски поет (род. 70 г. пр. Хр.).
После св. Артемий разказа как много пъти бесовете, живеещи в идолите, принуждавани от Божията сила, макар и против волята си са изповядвали, че Христос е истинският Бог.
Но Юлиан не искаше да слуша истината, от която отдавна се беше отрекъл и която вече само го дразнеше (тъй както светлината дразни хората с болни очи). Той заповяда да съблекат мъченика, да пробождат ребрата му с нажежени железни ръжени и да стържат гърба му с остри тризъбци. А св. Артемий, както и по-рано, сякаш ни най-малко не усещаше болките - не изпусна глас, нито простена, но се показа непобедим в търпението. След тези мъчения царят пак го изпрати в тъмницата и заповяда да го морят с глад и жажда, а самият той отиде на мястото Дафне за да принесе жертви на своя бог Аполон и да го пита дали ще победи персите. Доста време остана там и всеки ден колеше безчислено множество животни в жертва на скверния Аполон, но не получи желаното: бесът, който живееше в Аполоновия идол и даваше отговори на хорските запитвания, млъкна от момента, когато на същото това Дафнино място бяха донесени мощите на св. Вавила и на тримата младенци, пострадали заедно с него. Затова и сега нищо не отговори на Юлиан. А Юлиан старателно разпита по коя причина онемя Аполон, богът му, и щом узна, че това е станало заради мощите на св. Вавила, намиращи се наблизо, заповяда на християните веднага да ги вземат оттам. Но след като бяха взети светите мощи, от небето падна огън върху храма на Аполон и го изгори заедно с идола.
А св. Артемий, затворен в тъмницата, бе посетен от Самия Господ и Неговите свети Ангели: докато той се молеше, яви му се Христос и му каза:
- Бъди мъжествен, Артемий! Аз съм с теб - ще те избавя от всички мъки и ще ти приготвя венеца на славата. Както ти Ме изповяда пред човеците на земята, така и Аз ще те изповядам пред Моя Отец Небесен. Затова дерзай и се радвай: заедно с Мен ти ще бъдеш в Моето Царство.
При тези думи на Спасителя св. Артемий веднага оздравя от всичките си рани - по тялото му не остана и следа от тях, а душата му се изпълни с Божествено утешение. Тогава той с благодарност възпяваше и благославяше Бога.
Откакто бе хвърлен в тъмницата, светият страдалец не вкуси никаква земна храна или питие дори до своята кончина, но Ангел Господен му донасяше храна свише - Небесния Хляб на живота - и с него го укрепяваше.
Скоро Юлиан се върна посрамен от жертвоприношенията си и обвини християните, че уж те са запалили капището през нощта. После отне от тях светите Божии храмове, обърна ги на идолски капища и вършеше много жестокости над християните. Изведе св. Артемий от тъмницата и му каза:
- Ти, разбира се, си чул какво стана в Дафне: нечестивите християни запалиха храма на великия бог Аполон и погубиха неговия пречуден кумир! Но няма да се радват дълго беззаконниците, нито ще се надсмеят над нас, защото аз ще им отмъстя за това седемдесет пъти по седем, както пише във вашите книги! (Тук Юлиан с кощунствена ирония използва думи от Божественото Писание (Мат.18:22) за да изрази богопротивните си намерения подигравателно за християните)
- Чух - отвърна св. Артемий, - че Бог, поради Своя праведен гняв, допусна да падне огън от небето, който унищожи твоя бог и изгори храма му. Но ако твоят Аполон беше бог, защо не избави себе си от огъня?
- И ти ли, нещастнико, се надсмиваш и се утешаваш задето Аполон изгоря? - възкликна Юлиан.
- Надсмивам се - отвърна му светецът, - на вашето безумие: че служите на такъв бог, който не можа самия себе си да избави от огъня. А как тогава ще избави вас от вечния огън? Утешавам се, освен това, за неговото разрушаване, и се радвам за всички чудеса, които прави моят Христос. А понеже се заканваш да отмъстиш на невинните християни, които никакво зло не са ти сторили, скоро над самия себе си ще видиш Божието отмъщение, когато те обхване неугасимият огън и попаднеш в мястото на вечната мъка. Това скоро ще стане: твоята погибел вече е близо и не след много време споменът за теб с шум ще погине.
От тези думи мъчителят страшно се разгневи. Заповяда на каменоделците да разцепят една твърде голяма скала и когато те го сториха, каза им да поставят светеца на средата върху долната част, а горната повдигнаха и я пуснаха върху него. Падналата скала покри цялото тяло на мъченика и толкова много го натисна, че разтроши всичките му кости. Вътрешностите му се разсипаха, всичките му телесни членове се обезобразиха и очните му ябълки излязоха от местата си. Страшно и ужасно беше това! Но по чудесен начин, запазван от Божията благодат, св. Артемий и в такова тежко състояние остана жив, призоваваше Бога, своя Помощник, и казваше думите на св. цар Давид:
- Господи, "Ти ме издигна на скала и ме настави, защото си мое упование - защитна кула от лицето на враговете" (Пс.60:3-4). "Ти постави на камък нозете ми и изправи стъпките ми" (Пс.39:3). И сега виж, Господи, моето утеснение, приеми и душата ми и не ме оставяй в ръцете на враговете.
Така затиснат между двете скални плочи светецът остана едно денонощие. После Юлиан заповяда да свалят горната плоча и мислеше, че св. Артемий е умрял. Но за всеобщо удивление той се оказа жив, стана и ходеше. Тогава пред погледите на всички се разкри страшна и ужасяваща картина! Виждаха човек, който беше гол и смазан като дъска: костите му бяха разтрошени и всичките му вътрешности - изпаднали, лицето му също беше смазано и очите - излезли от местата си, но душата му още беше в него, краката му можеха да ходят, а с езика си говореше ясно. Поразен от това чудо, мъчителят каза на стоящите наоколо:
- Човек ли е това или привидение? Не е ли омагьосал очите ни този чародей? Това е страшно да се гледа, и превишава човешкото естество! Кой очакваше да го види жив? Но ето, макар че вътрешностите му са изпаднали и всичките му членове са смазани и разслабени, той се движи, ходи и говори! Да, наистина, нашите богове го запазиха жив, за вразумяване на мнозина - да бъде ужасяващо и страшно зрелище за онези, които не искат да се покорят на нашата власт.
След това се обърна към мъченика с думите:
- Ето, нещастнико, вече и от очи си лишен, и цялото ти тяло е непотребно! Каква още надежда ти остава на Онзи, на Когото напразно се уповаваш? Но проси милост от милосърдните богове - да те помилват и поне да не те предават на вечните мъки в ада!
В отговор Христовият мъченик му се надсмя и рече:
- Твоите ли богове ще ме предадат на мъчения!? Но те самите не могат да избягнат мъките, на които ще бъдат подложени! А заедно с тях и ти ще бъдеш предаден на неугасимия огън и вечно ще се мъчиш, защото си се отрекъл от Сина Божий и си потъпкал Неговата света кръв, пролята за нас, похулил си благодатта на Светия Дух и си се подчинил на пагубните бесове. Аз заради тази кратка болка, нанесена ми от теб, се надявам на моя Господ, за Когото страдам, че ще имам вечен покой в Неговия Небесен чертог.
Тогава Юлиан изрече над него следната присъда:
- Артемий, който похули боговете, потъпка римските и нашите закони, нарече себе си християнин вместо римлянин, и вместо дукс се нарече августалий, решихме да бъде осъден окончателно на смърт и заповядваме скверната му глава да бъде отсечена с меч!
След това отведоха светеца на мястото на посичането, а той се радваше и желаеше да се освободи от връзките на плътта и да бъде с Христа (Филип.1:23). Пристигнаха на мястото и той помоли да му дадат време за молитва. Обърна се на изток и три пъти коленичи, дълго се молеше и чу от небето глас, който му каза:
- Дойди тук, където са Светиите, за да приемеш наградата, приготвена за теб!
Радостен и утешен, той преклони глава под меча и един от войниците го посече. Това стана на 20 октомври 363 г., в петък.
Една жена на име Ариста, дякониса при Антиохийската Църква, дойде и измоли от мъчителя да и бъде дадено светото тяло на Христовия мъченик, взе го и след като го помаза с благоуханни аромати, постави го в ковчег и го изпрати в Константинопол. Там тялото на св. Артемий бе погребано с почит. Много и неизказани чудеса се извършваха от неговите св. мощи, а също и болните, които идваха при тях, се излекуваха по молитвите на Христовия мъченик. Но и сега той се моли за нас на Бога, и всички, които прибягват с вяра към неговото молитвено застъпничество, получават Божията милост и изцеление на душевните си и телесни недъзи.
Малко след неговата блажена кончина се сбъдна и предсказанието на светеца, което той изрече за смъртта на Юлиан Отстъпник.
- Твоята погибел е близка - казваше му светецът - и не след дълго споменът за теб с шум ще погине.
След убийството на св. Артемий, Юлиан тръгна с войската си от Антиохия и отиде в персийската земя. Когато стигна близо до град Ктезифон, срещна някакъв персиец - мъж стар, почтен и твърде мъдър: той обеща на Юлиан без война да му предаде Персийското царство. Тогава беззаконният цар остави човека да го преведе заедно с цялата му войска по някакви тайни места в Персийската страна. Но този персиец всъщност заблуди Юлиан и войската му: вместо на прав път, той ги отведе в Карманитската пустиня, по стръмни, безводни и пусти места. Там всички войници изнемогнаха от глад и жажда, а конете и камилите им вече не можеха да вървят. Тогава персиецът им откри, че нарочно е направил това и съзнателно ги е завел в такива страшни и пусти места, за да им се изтощят силите.
- За това - каза им - го направих, за да не видя отечеството си пленявано от врагове. По-добре е тук да загина само аз, отколкото да погубите цялото ми отечество.
Войниците веднага го разсякоха. Дълго след това те се лутаха из пустинята и едва доста по-късно без да искат се натъкнаха на персийска войска. Започна сражение и паднаха много от Юлиановите войници. Тогава и самият Юлиан бе постигнат от Божието отмъщение: невидима ръка го прониза отстрани с невидимо оръжие, което премина до вътрешностите му под стомаха. Юлиан простена тежко и мъчително, взе с шепа от кръвта си и я хвърли във въздуха, а след това извика:
- Ти победи, Христе! Насити се, Галилеецо!
Издъхна в жестоки мъчения и с шум погина, според предсказанието на св. Артемий.
След смъртта на Юлиан войниците поставиха за цар християнина Йовиан, който сключи мир с персите и се върна с войската си обратно.
Така Юлиан, отстъпникът от Христа Бога, отиде в ада на вечни мъчения заедно с Юда. А св. Артемий се радва на Небесата заедно със Светиите и предстои пред Единия Бог, в Троица прославян - Отца и Сина и Светия Дух - на Когото подобава слава во веки, амин.
