Блаж. Яков, Боровицки чудотворец

Неизвестно е за нас на кое място и от какви хора се роди блаженият и праведен Яков. На Господа бе угодно това да остане скрито, за да разберем, че светите Божии угодници търсят не земното, но Небесното отечество, и не се хвалят със земно благородство и знатност, но се стремят да бъдат причислени към небесните жители. Тяхната слава, освен това, не е в надеждата им на своя Бл. Яков Боровицки баща по плът, но в упованието им на Небесния Отец - всеблагия Бог, Който е навсякъде и за всички се грижи. Затова знаем, че и този блажен чудотворец, макар и да беше роден на земята и в плът, но живееше по дух, и с цялата си душа, с пламенно усърдие служеше на Господа. Макар и да бе във веществено тяло, но съжители и събеседници по благодат му бяха невеществените духове - светите Божии Ангели. Той живееше на земята, но със своя ум, винаги търсещ Царството на Бога и Неговата правда, той предстоеше пред Господа, Който живее на Небесата, и във всяко дело се проявяваше като верен Божий служител - в дълготърпение, скърби, в беди, в нужди, в трудности, в бдения и пост. Когато завърши пътя на многоскръбния временен живот, неговата праведна душа, украсена с добродетел като невеста за своя безсмъртен Жених, бе въведена от Божиите Ангели в Небесния чертог на Спасителя. А светото му тяло бе положено по християнски обичай в ковчег, и по-късно, когато Бог благоволи да прослави Своя угодник, този ковчег заедно с неговите св. мощи доплува по река Мста до едно село, наричано Боровичи, близо до Новгород. Това стана във вторник на Светлата седмица: носен от Божията сила, ковчегът с тялото на светеца плуваше срещу течението на шумящата и развълнувана река, и стигна до това село. Жителите на селото, като видяха чудотворните мощи на великия Божий угодник, първоначално се усъмниха и не ги приеха, дори се погнусиха и ги отхвърлиха: завързаха ги с едно въже и ги завлякоха назад. Но светите мощи не отхвърлиха отхвърлящите ги и повторно се върнаха при тях: отново доплуваха там, откъдето бяха завлечени. И пак - дори така жителите на селото сякаш не виждаха дивното Божие чудо и не разбираха, че не е обичайно ковчег с мощи да плува срещу течението на реката. Отхвърлиха ги и за втори път се лишиха от богодаруваното съкровище, завличайки го обратно. Но понеже бяха прости хора и не от злоба, а от невежество вършеха всичко това, то по Божието снизхождение скоро им бе простено. Затова и трети път светите мощи доплуваха на споменатото място. Тогава сам блаженият чудотворец се яви насън на някои почтени и благоговейни мъже и им каза:
- Боголюбиви православни християни, защо не приемате мен, който също съм християнин и благочестно вярвам в Христа? Да не би защото не знаете името ми? Ето, ако искате да го научите, ще ви го кажа: аз се наричам Яков - на името на св. Яков, брат Господен.
Когато се събудиха, тези хора се умилиха от думите на Божия угодник и разказаха на всички останали какво бяха видели и чули. Веднага те побързаха да отидат на мястото, от което преди дръзко бяха връщали мощите на св. Яков, бързаха и тичаха заедно с голямо множество народ, и внимателно се оглеждаха за да ги видят. Намериха ги и неизказано се зарадваха, а след това благоговейно ги изнесоха от водата на речния бряг. Поставиха ги в същия ковчег, насякоха наоколо дървета и заградиха мястото.
Преблагият и човеколюбив Бог желаеше да прослави Своя угодник и даде на неговите св. мощи благодатна сила да извършват многобройни и дивни чудеса, и да изцеляват болестите на хората. Скоро мнозина от околността станаха причастни на Божията щедрост, изливаща се чрез тях, от сърце отправяха благодарност към Бога и прославяха светия чудотворец, който безвъзмездно лекуваше всички техни болести.
След това християните пожелаха да поставят честните мощи на достойно място с подобаваща почит, отидоха при преосвещения Новгородски архиепископ Теодосий и му разказаха за всички чудеса, станали по молитвите на Божия угодник. Той веднага извести с писмо първойерарха на Русия - митрополит Макарий, и не след дълго получи от него отговор. Внимателно разследва случаите на чудотворни изцеления от мощите на св. Яков и щом се убеди, че всичко това е вярно и действително, изпрати игумена на монастира "Рождество на Пресвета Богородица" Константин заедно със свещеници и дякони в селото Боровичи за да донесе с почит светите чудотворни мощи на праведния Яков и да ги положи в новопостроената църква, посветена на Слизането на Светия и Животворящ Дух. Там те и бяха положени - при южните църковни врати, на 23 октомври 1545 г. В същия ден църковните власти постановиха да се празнува ежегодно паметта на блажения чудотворец Яков - за слава на Христа Бога, прославен сред Своите Светии во веки, амин.