Честване на Казанската икона на Пресвета Богородица (в памет на избавянето на Москва и Русия от поляците през 1612 г.)
Казанската икона на Божията Майка е една от най-почитаните чудотворни икони на Пресвета Богородица.
Чудесното явяване на тази икона на жителите на град Казан (в Русия) е станало на 8 юли 1579 г., четвърт век след покоряването на Казанското ханство по време на похода начело с цар Иван Грозни (1552) и последвалото учредяване на Казанската архиепископска катедра (1555). По това време благодарение на мисионерските трудове на първия Казански архипастир - светителя Гурий и неговите помощници - архимандритите Герман и Варсонофий, (Паметта на св. Гурий (1563) е на 5 декември, на св. Герман (1567) - на 6 ноември, а на св. Варсонофий (1576) - на 11 април) Казан постепенно се превръщал в християнски град с множество храмове и няколко монастира. Въпреки това мохамеданството оказвало голямо съпротивление - в Казан и околностите му все още имало хиляди мюсюлмани и езичници. Поради недостига на ревностни подвижници - християни, готови за изповеднически подвиг, разпространението на Християнството с течение на времето било потискано от чуждородните враждебни стихии. Необходима е била чудесна помощ свише, и тя е била дадена чрез чудотворната икона на Божията Майка, получила наименованието "Казанска".
Казанската икона на Пресв. Богородица През юни 1579 г. град Казан пострадал от страшен пожар. Няколко дни по-късно Божията Майка се явила насън на едно 10-годишно момиченце на име Матрона и му показала мястото, където е скрита под пепелището Нейната икона. Това видение се повторило три пъти. Пресвета Богородица заповядала на Матрона да извести Казанския архиепископ и градските власти за да вземат оттам Нейната икона, но те не повярвали на детето. Тогава майката на Матрона заедно с дъщеря си започнала да копае на указаното място и на 8 юли 1579 г. било открито безценното духовно съкровище. (Иконата е била скрита в земята още по времето на господството на мюсюлманите, от тайни изповедници на Православието) Намерената икона е била копие (с неголеми отличия) на Влахернската чудотворна икона на Божията Майка, нарисувана от св. евангелист Лука.
След първия молебен, отслужен пред иконата, започнали да се извършват и първите чудеса от нея: прогледал един човек, който от три години нищо не виждал, а след това и друг слепец получил изцеление. Оттогава заради молитвеното застъпничество на Божията Майка започнали да стават много чудеса от Нейната икона.
До 1612 г. чудотворната Казанска икона е била местно почитана и денят на празнуването и е бил 8 юли.
На 22 октомври 1612 г. по време на сражението на руското народно опълчение против полските завоеватели, копие от Казанската икона се намирало сред войските на княз Димитрий Пожарски. Иконата, съпътствала руснаците в продължение на целия поход, била поставена в Москва, срещу Николските врати на Кремъл. Скоро след това Москва била напълно освободена от вражеското нашествие. В памет на това събитие цар Михаил Теодорович установил в Москва втори празник в чест на Казанската икона на Божията Майка - на 22 октомври.
Няколко години по-късно със средствата на княз Димитрий в Москва била построена голяма съборна църква в чест на Казанската чудотворна икона.
През 1684 г., по повод радостта от раждането на престолонаследника Димитрий на 21 октомври (по време на всенощното бдение на празника на Казанската икона), цар Алексей Михайлович установил да се празнува 22 октомври по цяла Русия.
По време на Отечествената война през 1812 г. Казанската икона на Божията Майка, станала всенародна светиня, също указвала пътя към победата на руските войски. В деня на нейния празник - на 22 октомври 1812 г. - руските отряди, под предводителството на пълководците Милорадович и Платов, разбили ариегарда на маршал Дав - това е било първото поражение на френската армия, която дотогава считала себе си за непобедима.
Известни са и многобройни чудотворни копия на Казанската икона, прославени със знаменията на Божията милост.
За православния руски народ тази икона винаги е била и е (както и за всички православни християни е) благодатно средство за получаване молитвеното застъпничество и ходатайство на Пресвета Богородица за запазване на светото Православие, особено в трудните времена на изпитания и скърби.
