Свт. Игнатий, патриарх Константинополски

Св. Игнатий беше син на византийския император Михаил Рангав (811-813) и на императрица Прокопия, брат на Теофил (829-842) и внук на император Никифор. На 15-годишна възраст той бе затворен в монастир (по заповед на Лъв Арменец (813-820), който свали от престола Михаил, бащата на Игнатий) и впоследствие стана игумен на Архангеловия монастир, наричан първоначално източен, а по-късно Сатира.
След това, по волята на императрица Теодора той бе поставен (в 846 г.) за Константинополски патриарх и остана на патриаршеския престол 11 години и 5 месеца, докато не беше изгонен от император Михаил. В 857 г. св. Игнатий бе изгонен от престола за това, че отказа да изпълни желанието на Варда (който управляваше империята вместо малолетния Михаил) - да постриже в монашество Теодора, майката на Михаил, която в много отношения пречеше на дейността на Варда; а св. Игнатий не само отказа да изпълни това, но дори отлъчи от св. Причастие и самия Варда. Вместо него бе поставен за патриарх св. Фотий, ( Паметта му е на 6 февруари) който тогава беше протоспатарий и протосинкрит ( Протоспатарий - знатен и висок сан в двореца на византийския император; протосинкрит - началник на придворните, който имал право да влиза в царските покои) на Константинополската Църква, а по-рано беше обикновен монах. След изгонването на св. Фотий от император Василий в 867 г., св. Игнатий отново застана на патриаршеския престол и 10 години пребъдваше в това служение. После отново бе изгонен от император Никифор, убит впоследствие от българите. Тогава неговото място зае св. Стефан, синът на император Василий, а св. Игнатий отиде да живее в монастира Сатира, където с мир завърши живота си на 89-годишна възраст.