Свети пророк Иона бил син на Аматия и произхождал от град Гатхефер (Син. Библ. Иона. 1:1; 4Царств. 14:25). Според преданието, майка му била самата Сарептска вдовица (3Царст. 17:14-23), която по време на глада давала храна на свети пророк Илия и сама се хранела чрез него, понеже брашното в делвата не свършвало и дървеното масло в гърнето не намалявало до деня, в който Господ изпратил дъжд на земята. Междувременно Иона, тогава още малко момче, се разболял и умрял. Тогава вдовицата казала на Илия:
- Какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.
А той й отговорил:
- Дай ми сина си.
И като го взел от ръцете й, отнесъл го в горницата, дето живеел, и го сложил на леглото си. И викнал към Господа и казал:
- Господи, Боже мой! Нима ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й?
И като се прострял три пъти над момчето, извикал и казал:
- Господи, Боже мой! Да се върне душата на това момче в него!
И Господ чул гласа на Илия, върнал душата на момчето в него и то оживяло.
Достигайки пълнолетие, свети Иона прекарвал добродетелен живот и неотклонно изпълнявал всички заповеди на Господа. Той дотолкова благоугодил на Бога, че, според Преданието, скоро се сподобил с пророчески дар и между другите предсказания предрекъл за страданията на Господа, за запустението на Иерусалим и за свършека на света.
- Когато - казвал той - чуете камък, който вика с тънък жален глас, когато от дървото ще се възнася зов към Бога, тогава ще се приближи спасението и всички народи ще отидат в Иерусалим за поклонение на Господа. Иерусалим пък пълен със зверове, ще бъде в мерзостта на запустението: тогава ще настъпи свършека на всичко живеещо.
Като получил свише дар на пророчество от Бога, Иона излязъл на обществено пророческо служение след пророк Елисей, като се явил продължител на неговото дело, както и сам Елисей бил продължител на делото на Илия - от един дух с него. Древното иудейско предание нарича светия пророк Иона ученик на Елисей, който принадлежал към тази школа на пророчески синове, начело на която стоял отначало пророк Илия, а след това самият Елисей. Иона бил един от пророческите синове, изпратени от Елисей за помазание на Ииуй за цар на Израилското царство (4Царств. 9:9-22).
След смъртта на Елисей, Иона застанал на неговото място. За да вдъхне мъжество на Израилския цар Иеровоам в предстоящата му война със силното Сирийско царство, като получил за това заповед от Бога, свети пророк Иона му предсказал големи успехи в тази война и по неговата дума Иеровоам възстановил пределите на Израилското царство от Емат до Мъртво море и по такъв начин възвърнал древните области на своето царство, откъснати от сирийците (4Царств. 14:25).
По време на царуването на същия Иеровоам светият пророк бил призован към ново служение. Той получил от Бога заповед да отиде с проповед за покаяние при нечестивите и враждебни по отношение на израилтяните другоплеменници.
- Стани - заповядал му Господ, - иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене.
Но пророкът не изпълнил Божието повеление. Той мислел, че Бог, Който е благ, милосърден, дълготърпелив и многомилостив, ще се умилостиви над Ниневийци, ако те се покаят за своите грехове. Затова той се боял, че прочеството му за гибелта на Ниневия няма да се сбъдне и ще го считат за лъжец, и самото име на Бога Израилев ще се подхвърли на укори и упреци. В душата си той не искал пощада за този нечестив град, чиито жители били толкова враждебни и опасни за израилтяните. В същото време, като чувствал и цялата тежест на непослушанието към Бога, Иона побягнал от Лицето Божие в страх и скръб. Но никой не може да се укрие от Бога, понеже "Господня е земята и онова, що я изпълня" (Пс. 23:1): кой може да избяга от Лицето на Тогова, Който е навсякъде и всичко изпълня?
По време на бягството си Иона дошъл в Иопия и намерил тук кораб, който се отправял към далечния Тарсис. Като платил за превоза, той се качил на кораба и се отправил на далечен път. Но Господ, като желаел да вразуми Своя раб, повдигнал в морето силен вятър и станала голяма буря. Силните вълни подхвърляли кораба от една на друга страна и насмалко оставало той да се разбие. Ужас обхванал корабниците и те завикали всеки към своя бог и започнали да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него. Само Иона останал безгрижен, слязъл в дъното на кораба, легнал и дълбоко заспал.
Междувременно дошъл при него началникът на кораба и му рекъл:
- Защо спиш? Стани, извикай към твоя Бог. Може би Бог ще си спомни за нас и ние не ще загинем.
Но бурята не утихвала и опасността не намалявала. Тогава корабниците рекли един другиму:
- Нека хвърлим жребий, за да узнаем за кого ни постига тая беда.
Хвърлили жребий и се паднало на Иона. Тогава му рекли:
- Кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие и отде идеш ти? Де е твоята земя, и от кой народ си?
Иона казал:
- Аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата.
След това той им разказал за своето непослушание към волята Божия и за това, че като съгрешил пред Бога, той се уплашил и сега бяга от Лицето Божие. Като чули това, корабниците силно се уплашили и ужасили, че той престъпил Божията воля и възкликнали:
- Защо направи това?
Независимо от падналия на Иона жребий, който го обрекъл на смърт и от грозящата ги гибел, те не пожелали да изпълнят над него присъдата, както поради човеколюбието си, така и поради страх от всемогъщия Израилев Бог, Който повдигнал такава буря срещу тях заради непослушанието на Иона. Като виждали в него посланник на този Бог, те го запитали:
- Какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?
Бурята не утихвала и вълнението ставало все по-силно. Тогава Иона им казал:
- Вземете ме и ме хвърлете в морето - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря.
Но корабниците все още се колебаели, като виждали в Иона необикновен човек и се боели да не оскърбят в негово лице Всемогъщия Израилев Бог. Напротив, те започнали да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можели, защото морето все повече вилнеело против тях. Тогава те най-накрая се решили да изпълнят присъдата над Иона. Но преди да сторят това, те извикали към Господа и рекли:
- Молим Те, Господи, да не загинем поради душата на този човек и да не ни зачетеш невинна кръв. Защото Ти, Господи, Си направил, което е Тебе угодно!
И взели Иона, и го хвърлили в морето. И то утихнало от своята ярост. Тогава всички, които били на кораба, се уплашили още по-силно от Господа и се убедили, че бурята е била изпратена от Бога поради престъплението на Иона. Принесли благодарствени жертви на Господа и дали оброци да Го почитат.
Междувременно по заповед на Бога един кит погълнал Иона и той прекарал в утробата му три дни и три нощи. Изхвърленият в морето и погълнат от кита Иона чувствал смъртна печал, но не изгубил присъствие на духа, особено когато видял, че е невредим. В него се появила надежда, че Господ ще му даде да види отново Божията светлина и ще го спаси от морската дълбочина. Изпълнен с тази надежда, той започнал да се моли на Господа Бога, като се каел за греха си. Като изливал скръбните си, покайни и заедно с това благодарни чувства към Бога, Иона викал от утробата китова така:
"- Към Господа извиках в моята скръб - и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята - и Ти чу гласа ми. Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене. И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм. Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми. До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада. Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм. Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден, но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението"!
Молитвата на Иона била чута: милосърдният Господ наказал Своя раб за непослушанието на Божествената воля, но като не желаел смъртта му, заповядал на кита да го изхвърли на сушата. Като видял дневната светлина, небето, земята и морето, той горещо възблагодарил на Бога, Който го избавил от смъртта.
След това за втори път било слово Господне към Иона:
- Стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах.
Тогава Иона станал и отишъл в Ниневия според словото Господне. А Ниневия бил голям град, на три дни ход. И започнал Иона да ходи по града, колкото могъл да изходи в един ден, и проповядвал, говорейки:
- Още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена.
Кратки и грозни били думите на пророк Иона и решително предсказвали скорошната гибел на Ниневия. Но жителите на града разбрали, че Бог като определил погибелта им, не без причина отлага изпълнението на това определение. Разбрали, без всякакво съмнение, че четиридесет дни им се дават за покаяние - и повярвали на словото, възвестено им от Бога чрез пророк Иона. Те обявили пост и се облекли във вретища, мало и голямо.
Проповедта на Иона достигнала и до самия цар на могъща Ниневия - и той станал от престола си, съблякъл царското си облекло, облякъл се във вретище и седнал в пепел. След това заповядал да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, "щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити във вретище и силно да викат към Бога; Всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си".
- Кой знае - казвали ниневийци, - може би, Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия си гняв, и не ще загинем.
Надеждата не измамила покаялите се ниневийци. И Бог видял делата им, че те се отвърнали от лошия си път и съжалил за злото, за което бил казал, че ще напрати върху тях и не го напратил.
Но ако на Бога било приятно да види покаянието на ниневийци и да ги помилува, то Иона, оставайки с предишните си мисли за неизменността на пророчеството, и по човешка немощ, която не може да постигне безпределното Божие милосърдие, силно се огорчил от бързото обявление на помилването за покаялите се грешници. Като минали четиридесетте дни на проповедта, той излязъл от града, качил се на планината откъм източната част на града, направил си сенник и седнал под него, за да види какво ще стане с града. Но като видял, че нищо лошо не се случило с него, изпаднал в силна скръб и в молитва викнал към Бога:
- О, Господи! Не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти Си Бог, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието. И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.
И направил Господ Бог, та израснало растение над главата на Иона, за да го избави от слънчевия зной и заедно с това от огорчението, понеже пророкът намирал в това успокоение на своя огорчен дух. Иона сигурно е виждал в това указание на Божията воля да остане на това място, за да види какво ще стане с града. Това хранело у него надежда, че по някакъв чудесен начин Бог ще оправдае Своята присъда за Ниневия. Заедно с това, в явно чудесната поява на сенчестото растение Иона подразбрал особената грижа на Бога за него. Сърцето му се възрадвало и скръбта, произлизаща от мисълта, че Бог го е оставил, се превърнала в радост и Иона прекарал целия този ден под сянката на израснало растение, укрит от слънчевия зной.
Но радостта на Иона за сенчестото растение продължила малко време. На следващия ден на зазоряване, по Божие повеление, един червей прегризал растението и то изсъхнало. Когато пак се издигнало слънцето, Бог напратил горещ източен вятър и слънцето започнало да препича главата на Иона, тъй че той изнемогнал и молел да умре, като казвал:
- По-добре да умра, нежели да живея.
И рекъл Бог на Иона:
- Нима тъй силно се огорчи за това, че растението изсъхна?
Иона отвърнал:
- Твърде се огорчих, дори до смърт.
Тогава, вразумявайки бащински пророка, Бог казал:
- Тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява - и много добитък?
Като минали четиридесет дни и погибелта на Ниневия не последвала, но напротив, възсияло слънце и ниневийци видяли в това знак за Божията милост и прошка, излезли от града и отишли при пророк Иона. Дали му дарове за Иерусалимския храм като благодарност за спасението си. Съпровождан от признателността на ниневийци, които той навреме вразумил чрез възвестяване на Божия гняв, Иона се оттеглил с мир от Ниневия в родната си земя. Като поживял там богоугодно доста време, свети пророк Иона мирно починал и бил погребан в родния си град. А сега, като предстои пред Христа Бога на небесата, се насища като гледа лицето Му и Го слави заедно с пророците и апостолите и с всички светии во веки. Амин.
Тропар на пророк, глас 2
На Твоя пророк (името) паметта, Господи, като празнуваме,
с него Те молим: спаси нашите души.
