Някога в старо време живял в Арабия един човек, на име Иов, който бил потомък на библейския Авраам. Той бил праведен и благочестив, живял в страх Божий и избягвал злото; бил богат – имал много слуги и слугини и многобройни стада, които в оная страна съставяли главното богатство. Всички жители на страната обичали и уважавали Иова, понеже той охотно помагал на сиромасите, защитавал немощните и се славел със своята мъдрост.
Като наградил Иова със земно богатство, Господ го благословил и със семейно щастие: той имал седем синове и три дъщери. Всички помежду си живеел в мир и съгласие. Често те се събирали, понеже вече живеели отделно в свои домове. Иов не участвал в тия празници, но оставайки у дома си, той молел Бога за децата си и принасял за тях жертви, просейки Божията милост за тях.
Но Богу било угодно да прати на Иова изпитания. Светата Библия разказва, че Бог веднъж бил казал на дявола:
"Обърна ли внимание върху Моя раб Иов? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото" (Йов 1:8).
Дяволът отговорил на Господа: "Нима току–тъй Иов е богобоязлив? Как да не Ти служи когато си го надарил с всички блага? Но я му ги отнеми, та да видим, дали ще продължи да Ти служи!"
Тогава Бог, за да представи в лицето на Иов висок пример на търпение и преданост към Божия промисъл, дал на дявола временно власт над имуществото и семейството на Иов.
Веднъж синовете и дъщерите на Иов обядвали заедно у най-големия си брат, а Иов у дома си принасял за децата си обикновените жертви Богу, когато изведнъж при него влязъл един от слугите и му казал: "Твоите волове и осли бяха на полето, и разбойници нападнаха и ги откараха, и избиха момците, които ги пасяха. Отървах се само аз, за да дойда и да ти обадя". Още той не свършил, затекъл се друг слуга и съобщил, че огън Божий паднал от небето и изгорил овците и пастирите на Иов, и че той едничък останал жив. Още той говорел, дошъл трети вестител и казал, че халдейци откарали камилите на Иова и убили слугите, които ги пасели. Най-после четвърти слуга донесъл печалната новина: "Синовете ти и дъщерите ти пируваха в къщата на първородния си брат. Ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгли на къщата, която се събори върху децата, и те умряха. Отървах се само аз, за да ти обадя".
Поразен от скръб, Иов раздрал горната си дреха, паднал на земята и казал: "Гол се родих на земята, гол и ще се върна в нея. Господ даде, Господ и взе. Да бъде благословено името Му!" – И нито дума на ропот не се изтръгнала из устата на Иов.
Но понеже и след това дяволът не преставал да клевети Иов пред Бога и да оспорва добродетелите му като заявявал, че Иов не служи на Бога безкористно и обича не толкова Бога, колкото себе си, то Господ позволил на дявола да се допре до тялото му. Иов бил поразен от тежка болест, от проказа: цялото му тяло се покрило с рани и гной. Лишен от имот и от децата си, Иов лежал на извънселищното бунище и тежко страдал, но продължавал да пази вярата си в Бога и непоклатната надежда на Неговата благост и правосъдие. И това било само началото на страданията на великия Божи човек. Предстояли му много по-страшни душевни терзания, които дошли от най-близките му същества на света – неговата собствена жена и неговите най-добри приятели. Жената на Иов, в малодушието си, говорела на своя мъж, че е по-добре той да похули Бога и да умре, отколкото да търпи такива страдания.
- Ти говориш като безумна! – отговорил Иов. – Ако приемахме доброто от Бога, то не трябва ли да приемем и бедствията, които Той ни изпраща?
Трима от приятелите на Иов узнали за неговото нещастие и го посетили. Като го видели в такова жалко положение, те дълго не намирали думи да го утешат, и безмълвно седели пред него, докато почнали да говорят. Не разбирайки пътищата Господни, те мислели, че Бог наказва Иов за някакви тайни прегрешения, и се стараели да възбудят у него разкаяние. Но съвестта на Иов била чиста. Защото той винаги се стараел да служи на Бога от всичкото си сърце и сега се пoкoрявал на Неговата воля. Той знаел, че бедствията са му пратени от Бога, и се уповавал на мъдростта и благостта на Господните определения. Твърдата вяра в Бога го поддържала. Като изброил своите тъги, той се провикнал: "Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из прахта тази моя скапваща се кожа" (Йов 19:25).
Най-после Господ Сам обяснил на Иов и приятелите му, че людете не могат да съдят за Божиите пътища, но са длъжни с благоговение да им се покоряват, защото само Бог е премъдър и всемогъщ.
Като изпитал по такъв начин безуспешно над праведния Иов всички средства, за да поколебае в него вярата и търпението, дяволът останал посрамен, а Господ отново пратил на Иов щастие: Той му възвърнал здравето и силата, дал му на старост други седем синове и три дъщери, и двойно повече богатство, отколкото имал по-рано. Иов след това проживял още дълги години, като видял свои внуци и правнуци, и спокойно починал, "стар и сит на живот" (Йов 42:17).
