Свети Тихон бил роден в град Аматунт на остров Кипър от благочестиви родители християни. От най-ранни години те го възпитавали в християнско благочестие и го научили да чете свещените книги, поради което Тихон бил приет в църковния клир и удостоен с длъжността на църковен четец. Заради чистотата на своя живот по-късно бил поставен от аматунския епископ свети Мемнон за дякон. Когато епископ Мемнон починал, по общото желание на аматунтските християни свети Тихон бил ръкоположен на негово място от свети Епифаний, архиепископ Кипърски.
По това време в Кипър още имало много езичници, придържащи се към древното идолопоклонство.
Христовият светител Тихон поел тежкия труд да отвърне жителите на Аматунт от езическите заблуди и да ги приведе към познанието на Христа Бога. В този голям труд му помагал Господ, защото, като освободил словесното стадо от властта на дявола, светителят го довел в кошарата на православната вселенска църква, обръщайки козлите в Христови овци. Свети Тихон унищожавал идолите в околностите на Аматунт, а храмовете им, като бесовски жилища, събарял и разрушавал.
Благочестиво управлявайки повереното му от Господа паство, светителят починал в дълбока старост. Заради многобройните си чудеса, извършени не само приживе, но и след смъртта, свети Тихон е наречен Чудотворец.
От многото му чудеса до наши дни е достигнало само сказанието за два случая на проява на неговата чудодейна сила. Първото чудо, което извършил още в юношеска възраст, било следното. Бащата на Тихон изкарвал прехраната си от своята пекарница за хляб и пращал сина си да го продава. А Тихон раздавал даром хляба на бедните. Когато баща му научил, се огорчил, разгневил се на сина си и започнал да му се кара. Благочестивият юноша му казал:
- Защо се огорчаваш, татко, като че нещо си изгубил? Дадох хляба назаем на Бога, а в свещените книги е казано: „който дава на Бога, ще получи тройно." Ако не вярваш на казаното в тях, да идем в житницата и сам ще се увериш как Бог връща дълга на заемодателите Си.
Те отишли и когато се опитали да отворят вратата, видели, че празното преди помещение е пълно с чиста пшеница. Бащата на свети Тихон се изумил от това чудо, паднал на колене и се поклонил на Бога, въздавайки Му благодарност. Оттогава той престанал да се гневи на сина си и не му пречел да раздава на бедните толкова хляб, колкото пожелае.
Другото чудо, извършено от свети Тихон, било следното. В едно лозе градинарите обрязвали сухите клони и ги изхвърляли навън като негодни. А Тихон събрал тия клонки и ги засадил в градината си. При това той се молел Господ да дари на лозовите пръчки тези четири свойства: първо, сухите клони да се хванат в земята, да пуснат корени и да порастат; второ, лозите да изобилстват с плод; трето, гроздето им да е сладко и полезно за здравето, и четвърто, неговото грозде да узрява най-бързо. На сутринта свети Тихон отишъл в градината и видял, че молитвата му е чута: сухите пръчки се хванали и пуснали филизи, а през лятото се оказали плодовити в необикновена и неестествена степен; докато в другите лозя гроздовете още зреели, гроздето на свети Тихон било вече зряло, приятно на вкус и много полезно за здравето. Това лозе притежавало такава чудодейна сила не само докато бил жив свети Тихон. И след смъртта му то било плодовито и всяка година узрявало преди другите, така че на 16 юни - в деня на паметта на свети Тихон - с виното от него се отслужвала света литургия. Дори само от тези две чудеса можем да се уверим, че свети Тихон бил чудотворец и велик Божий угодник.
В службата на свети Тихон се казва и това, че той пророчески предузнал и възвестил на другите времето на своята кончина.
За тази негова святост да бъде прославян Бог сега, всякога и во веки веков. Амин.
