Как "Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие" (Рим. 1:18) и как слиза "Божият мир, който надвишава всеки ум" (Фил. 4:7) и охранява тялото и душата на стремящия се към него човек - всичко това виждаме в житието на блажения Тит.
Той бил монах в Печерския манастир [Разбира се Киево-Печерският манастир, основан от преподобните Антоний († 1073 г.) и Теодосий († 1074 г.), бел.ред.] и бил почетен със сан презвитер. На подвизите, достойни за вечно блаженство, преподобният бил научен при следните обстоятелства: той имал брат не по плът, а по дух, черноризец от същия манастир, на име Евагрий, по сан дякон. Голяма и нелицемерна любов съединявала двамата монаси, тъй че всички се чудели на единодушието и взаимната им любов. Но ненавиждащият всяко добро дявол, имащ навика да сее плевели сред пшеницата (Мат. 13:25) посял вражда и между тях. Той така омрачил сърцата им с гняв и ненавист, че те не можели да се погледнат един друг в лицето и затова всячески се стараели да се избягват. Когато единият вървял в църквата и прикадявал, другият бягал; ако пък единият не се отдръпвал, другият минавал покрай него, без да го прикади. Те пребивавали дълго време в толкова греховен мрак, че по дяволско внушение, дори дръзвали да възнасят Божествените дарове и да се причастяват с тях, без да са се примирили един с друг и без да са си поискали прошка. Братята много пъти ги молили да се примирят, но те не искали и да чуят. Веднъж по Божий промисъл преподобният Тит се разболял така тежко, че вече не мислел, че ще остане жив. Тогава той започнал горчиво да плаче и смирено изпратил при дякон Евагрий да му кажат:
- Брате, прости ми заради Господа за това, че те оскърбих с гнева си.
Но другият не само не простил на Тит, но започнал още повече да го оскърбява и дори да го проклина. Но братята, като видели, че Тит вече умира, насила завели Евагрий при него, за да се примири той с брат си. Щом го видял, болният се приповдигнал и паднал в нозете на Евагрий, като казал през сълзи:
- Прости ми, отче, и благослови!
Но немилостивият и безчовечен Евагрий се отвърнал от брат си и пред всички казал следните пълни с ненавист думи:
- Никога не ще пожелая да се примиря с него: нито в този век, нито в бъдещия!
Като казал това, той се изтръгнал от ръцете на братята и паднал. Монасите пожелали да го повдигнат, но той бил мъртъв. Те не могли нито да му поставят ръцете върху гърдите, нито да му затворят устата, нито очите - сякаш бил умрял отдавна. В това време блаженият Тит станал напълно здрав, все едно, че никога не бил боледувал. Всички се ужасили, като видели внезапната кончина на единия и бързото изцеление на другия. Те започнали да питат блажения презвитер Тит, какво означава това? Блаженият Тит им съобщил какво му било открито свише:
- По време на болестта - започнал разказа си той, - все още обхванат от гняв, видях как ангелите отстъпиха от мен. Те ридаеха за гибелта на душата ми, а бейовете се радваха за това, че се гневя на брата си. Затова започнах да ви моля да отидете и да помолите брат ми да ми прости. Когато вие го доведохте при мен и аз му се поклоних, а той се отвърна от мен, видях как един немилостив ангел го удари с огнено копие и той падна мъртъв. Същият ангел ми подаде ръка, повдигна ме и аз оздравях.
Изплашени от разказа, монасите плакали много за умрелия Евагрий. Те го погребали, но не могли да поставят ръцете му върху гърдите и да затворят очите и устата му. А сами особено почнали да се пазят от гняв, прощавайки си един на друг всяка обидна дума, помнейки словата Господни: "всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда" (Мат. 5:22). И свети Ефрем Сириец е казал: "ако на някой му се случи да умре във вражда, такъв го чака неумолим съд". И тогава можело да се каже за вразумените братя: "Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон (Господи)" (Пс. 118:165). И особено самият презвитер Тит, като видял как за примирението с брат си получил примирение с Бога и бил избавен не само от телесна, но и от душевна смърт, от този ден дори и не помислил да се гневи на някого, но, като отхвърлил гнева, придобил постоянна любов към братята, която, като корен на мира, е съюз на съвършенството, тя изхожда "от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра" (Тим. 1:5), тя е "дълготърпелива, пълна с благост... не завижда" (Кор. 13:4.), съдържа в себе си всички добродетели и особено: поста, целомъдрието и постоянната молитва.
От този ден блаженият винаги имал в сърцето си словата на Писанието: "бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове" (Петр. 4:7-8).
Принасяйки безкръвна жертва, презвитер Тит изпълнявал и следното Евангелско слово: "да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви" (Марк. 12:33). Той придобил такъв невъзмутим мир, че, горейки с чувството на съвършената любов, не можел, като скърби, да каже: "няма мира в моите кости от греховете ми" (Пс. 37:4). Съвършеният мир в душата на този постник бил такъв, че върху него действително се изпълнило изреченото от апостола: "царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир" (Рим. 14:17). Затова и на небето блаженият Тит се удостоил да получи покой, стремейки се към който, след много трудове и подвизи отишъл при Господа.
Светото му тяло почива в една от печерските пещери, изпълнена със светии, като по-долно небе, а духом той присъства на небето, където е възнесен от ръцете на явилите му се ангели. Те можели да кажат за този бивш грешник, а после достойно покаял се праведник само това, което свети Павел е казал за апостол Тит: "Бог... утеши ни с дохождането на Тита" (Кор. 7:6.). Ние, също радвайки се, можем да кажем в отговор на тези небесни жители от същото писание: утешихме се, като видяхме вашата утеха, и особено се възрадвахме от радостта на Тит, който се упокои сред вас.
По светите молитви на преподобния Тит да се сподобим и ние, като премахнем всеки гняв, да получим прошка на греховете и да приемем временен и вечен покой от Христа Иисуса, нашия Господ, който е "Бог на любовта и на мира" (2Кор. 13:11). Нему слава с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Тропар на преподобен, глас 8
На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.
