Мчч. безсребреници Козма и Дамян Аравийски, и мчч. Леонтий, Антим и Евтропий

Три пъти през вековете, както е известно от църковната история, са живели свети безсребреници с тези имена - Козма и Дамян - които владееха лекарското изкуство. Едните от тях ( Свв. Козма и Дамян Асийски - паметта им се празнува на 1 ноември) бяха синове на благочестивата жена Теодотия, починаха с мир и бяха погребани на мястото Фереман. ( Мястото Фереман се е намирало в Мала Азия, на два дни път от Амида (на турски - Диар Бекир) и е било разрушено от турците по време на техните първоначални завоевания) Вторите ( Свв. Козма и Дамян Римски - паметта им е на 1 юли) се подвизаваха в Рим - те имаха учител, изпълнен със злоба и завист, който веднъж ги заведе на планината под предлог, че ще събират билки, и там ги уби с камъни. А третите са тези, чиято памет се празнува на днешния ден.
Те произхождаха от арабските страни и бяха лекари по професия. Когато повярваха в Христа, двамата започнаха безвъзмездно да лекуват хората (а излекуваните от тях бяха безчислено множество!)- но не с билки или с отвари на разни лекарства, а с Божията сила. Ходеха по градове и села, проповядваха Христа и в Негово име изцеляваха всички, които се нуждаеха. Скоро навсякъде се разнесе славата за чудесата, които вършеха тези Божии раби; хората виждаха добрите им дела и прославяха заради тях Господа.
Тогава царуваха злочестивите императори - гонители и мъчители на християните - Диоклетиан и Максимиан. По тяхна заповед идолопоклонниците хванаха светите Козма и Дамян, отведоха ги в град Киликия и ги изправиха пред игемона Лисий. Той започна да ги разпитва за имената им, за отечеството им и за вярата им, и като разбра всичко това, взе да ги принуждава да принасят жертва на идолите. Но светиите не само не поискаха да сторят подобно нещо, а и дръзновено изповядаха Христа. Игемонът се разяри. Заповяда безмилостно да ги бият, а после ги вързаха и ги хвърлиха в морето. Но Бог по чудесен начин избави от удавяне Своите раби: Ангел Господен ги развърза и ги изведе живи на сушата. Щом видя това преславно чудо, игемонът заповяда да ги доведат при него. Обърна се към тях и ги попита:
- Кажете ми с какви магьосничества се спасихте от морето? Защото и аз искам да последвам вашето учение.
- Ние сме християни - отвърнаха му светиите. - Не знаем никакви магии и не се нуждаем от тях! Имаме Христовата сила и благодат, която ни избавя от всякакви беди и спасява онези, които призовават пресветото име на Христа.
Малко по-късно ги затвориха в тъмницата, а на следния ден по заповед на мъчителя ги изведоха и ги хвърлиха в силен огън. Но и тук Бог ги запази: огънят изгуби своята естествена сила, не се докосна до тях и не им навреди. Крайно учуден, игемонът въпреки всичко не отстъпваше от упоритата си злоба: заповяда да ги окачат и отново да ги измъчват. После слугите му хвърляха по тях камъни за да ги убият, но камъните отскачаха от телата им като от стена, връщаха се и удряха онези, които ги бяха хвърлили. После стреляха срещу тях със стрели, но и те не им навредиха, а се връщаха и раняваха стрелците. Накрая игемонът видя, че е невъзможно да победи светите мъченици, и по негова заповед бяха посечени с меч заради Христа, заедно с други трима християни - Леонтий, Антим и Евтропий, и бяха погребани заедно.
Блажената кончина на земния живот на светите бесребреници не беше край на техните чудеса. И след смъртта си те излекуваха по Божия благодат множество болни.